Почит към Иван Динков

Иван Динков бе един от стожерите на българската поезия и литература, един от пазителите на нейните скрижали. Той бе толкова невероятно автентичен, защото по изумителен начин и вторичното, придобитото, преминало през него, той превръщаше в автентично. При него индивидуалното и личното винаги ставаше универсално и общочовешко. На литературното поле той не се състезаваше с никого, защото си имаше лично своя писта. И защото великите поети и творци се измерват и състезават само с мъртвите класици. А в чисто литературен смисъл в някои отношения той беше извън литературното състезание през втората половина на миналия век. Иван Динков бе огромен поет и творец, беше поетище. Неговите стихотворения са като скулптурите на великия Хенри Мур - единни, могъщи, непоклатими, неопровержими.