Втори том от поредицата Съчинения в 5 тома - Петко Р. Славейков

Дядо Славейков: това просто име го обгръща с родствени симпатии, с искрената привързаност на няколко поколения, които виждат в неговото пъстро писателско дело първото задоволение на една ранна и незакрепнала своя нужда: нуждата от песен. Дори и тогава, когато музата на П. Р. Славейков му нашепва лични, интимни мотиви, над тия мотиви стои общественото чувство; и интимните песни на П. Р. Славейков имат своята обществена цел - да обогатят чувството на народа или дори да му служат само за пеене на мястото на всеобщо петите тогава гръцки и турски песни. Същото това обществено чувство разкарва дядо Славейков накръст по всички български земи – било като учител, било като редактор на народобудителни вестници, било като събирач на народни песни, приказки, гатанки, пословици и език.

За литературно-историческата преценка на един поет е от значение преди всичко художествената цена на неговите творби; преди всичко присъствието на жив и бодър поетически талант. Колкото и незавършени да са повечето от стихотворенията на дядо Славейков – по една или друга причина: главно – поради неговата самоука култура и поради неудържимата разпръснатост на разнообразното служене на народните идеали, – все пак в тях на много места проличават белезите на непосредствен поетически талант: достатъчно оформен за онова време поетически (емоционален) език, творческо въображение, оригинални и сюгжестивни образи, дори размерност в движението на тия образи.

Гео Милев