През 1876 г. в Лондон е издадена книгата „Между Дунав и Черно море“, в която авторът Хенри Баркли пише: „Българите са трудолюбиви и интелигентни... Аз вярвам, че ако бъде дадена пълна сигурност на личността и собствеността, България би била една от най-проспериращите страни в Европа.“

България обаче е малка държава, а малките държави трудно оцеляват. Лесно покорявани или подчинявани, те търсят закрилник, често правейки грешен избор с тежки последствия, преживяват остри политически кризи в търсенето на най-подходящ модел за своето развитие.

Всичко това се е случило и продължава да се случва на България. След освобождението тя бележи завиден напредък, който е прекършен от въвличането и в Балканските и Междусъюзническите войни, а след това в двете световни войни. Следва 45-годишен противоречив социалистически експеримент, след провала на който България наново поема неуспешен засега път на капиталистическо развитие. Днес България е от най-бедните страни в Европа, а населението и за 34 години се стопява от близо девет на около седем милиона.

Книгата хвърля светлина върху турбулентните събития в нашата страна и в заобикалящият я свят и поставя въпроса дали страната ни има сили да се справи с предизвикателствата на съвременния свят, които имат отношение към нейното оцеляване, национална сигурност и благоденствие.