Истинската принадлежност няма нищо общо с вписването, с преструвките и с това да поддържаме комфорта на хората около нас, защото така е по-лесно. Четирите практики на истинската принадлежност изискват да бъдем уязвими, да излизаме от зоната на личното си удобство и да се научим как да изграждаме отношения с хората, без да жертваме своята същност и ценности.

Всяка от тези практики ни помага да преосмислим начина, по който гледаме на себе си, и също да се разкриваме едни пред други и да намерим пътя към смелостта и състоянието на свързаност.

* Трудно е да мразим хората отблизо. Приближете се към тях.
* На глупостта отговаряйте с истината. Бъдете любезни.
* Дръжте се за ръце. С непознати.
* Здрав гръб. Мека фасада. Диво сърце.

Истинската принадлежност и самоуважението не са разменна стока, за чиято стойност да преговаряме със света. Истината за това кои сме ние е вътре в сърцето. Повикът за смелост е свързан със стремежа да предпазим дивото си сърце от постоянните оценки, особено от тези, които сами си поставяме.