"Преди да падне нощта" е последният роман на Рейналдо Аренас. Той излиза посмъртно и нарежда автора си сред най-значимите имена в латино-американската проза.
Заглавието на книгата е натоварено със смисъл – Аренас я започва в Куба и единственото място, където може да пише, е паркът. Докато има дневна светлина, той работи, криейки се от полицията и в постоянен страх от мрака, който ще настъпи, ако бъде заловен. В Ню Йорк, където Аренас довършва романа, заглавието придобива метафоричен смисъл – писането се превръща в надпревара със смъртта. (Аренас умира на 47 години от СПИН.) Посмъртно творчество му е преиздадено на испански, преведено е на множество езици, и името на Аренас се превръща в символ на съпротивата срещу тоталитаризма.
Още като млад мъж Аренас се превръща в троен враг на режима заради безкомпромисните си политически и естетически възгледи и заради хомосексуалността си. Като враг на революцията той е изпратен в затвора "Ел Моро", където лежат рецидивисти, убийци и изнасилвачи. По-късно писателят Оскар Р. Оргалес пише: "Рейналдо съзнаваше ясно, че животът е тук и сега, че е само един повей. Той живееше със съдбовната склонност да се озовава на погрешното място в погрешното време."
"Cuba será libre. Reinaldo ya lo es" (Куба ще бъде свободна. Аз вече съм.) Така завършва предсмъртното писмо на писателя, който се самоубива на 7 декември 1990 г. оставяйки седем романа и няколко сборника с разкази, есета и стихове. Оттогава те непрекъснато се преиздават от престижни издателства, върху творчеството на Аренас вече има множество сериозни изследвания. По романа "Преди да падне нощта" Джулиан Шнабел създава едноименния филм с Хавиер Бардем в ролята на Аренас. Критиката приобщава творчеството на Аренас към латиноамериканския имагинативен реализъм, в който фантазията и сънищата се сплитат с реалността. Стилът му е определен като бароков заради разгърнатия изказ, метафорите, преувеличенията и кръстосването на различни версии за едни и същи истории, които нерядко се отричат взаимно.
В "Преди да падне нощта" Аренас описва живота си от мизерното детство на село и краткото юношеско увлечение по бунта на Кастро. С характерна карибска чувственост Аренас описва многобройните си еротични завоевания и говори за "стотиците, ако не и хиляди" момчета, минали през леглото му. Тези епизоди се редуват с разкази за опитите му да скрие записките си и за това как му се налага да пренаписва ръкописите, конфискувани от тайната полиция (връх на материалния и творчески просперитет в Куба по това време е притежаването на пишеща машина). "Трудно ще различим кое в тази картина на постоянна дегенерация и абсурд е отражение на кубинската действителност и кое е плод на неудържимата способност на Аренас да заплита фабули – умение, което самият той сравнява с морски прибой", пише чешката преводачка на романа Анежка Харватова.
Без да е политическа книга, "Преди да падне нощта" казва много за революцията, за цената на свободата и правото да си автор на живота си.