Щедър аскет. Свеж ироник. Сърдечен особняк. И вглъбен мълчаливец.
Иван Черкелов се интересуваше от търсенето на Смисъла в безсмислието – и едро, и детайлно, и тревожно, и мъдро, и красиво.
Уникалното кино но Черкелов е колкото монотонно, толкова и въздействащо. В него радостта не е често срещана, но пък е радост да го гледаш.

Геновева Димитрова

С „Не влизай в пререкание с персонала на банята“ Иван Черкелов затвърждава репутацията си на най-безкомпромисния автор от посттоталитарния период на българското кино.

Мариана Христова

Полето с полюшващите се разцъфнали слънчогледи, изпълнило финалния кадър от край до край, се оказа неговото собствено сбогуване със зрителите, с приятелите, с всички, които обичаха него и киното му. Светлината, която винаги ще струи от този кадър, последен в цялото му творчество, носи надежда и умиротворение. Дългото, мъчително търсене на смисъл е приключило, парчетата любов са се събрали, пъзелът на житейския кръговрат се е наредил от само себе си, екранът сияе с небесна светлина.

Ингеборг Братоева-Даракчиева