Преработено и допълнено издание

През 2007 година Станислава се затваря в нает нарочно апартамент, далеч от физическия свят, за да напише третата си книга. В продължение на половин година тя общува със себеподобните си изключително във виртуалното пространство, опитвайки се да да опознае новата прослойка, която самата тя нарича „интернет имигранти“ – все по-разрастващата се група на хора, които прекарват почти цялото си време в мрежата, управляват професионалните си дела през интернет и общуват, влюбват се и правят секс с потребители от цял свят, и живеят в социалните мрежи.
След десет месеца се появява книга, която е толкова художествена литература, fiction, колкото и документалистика. Second Life е първият летопис на интернавтите в съвременната българска литература.

Second Life е книга за човека и границата. За съвременния човек, който преживява специфично чувство на безпомощност в свят, който се движи все по-бързо, в който физическите разстояния стават все по-променливи, в който хората напускат държавите си и самите държави изчезват. Предизвикателствата пред човешката възприятие се менят със скоростта на светлината, а инструментариумът за справяне с реалността са едни и същ години наред. И за границата, която от реално, се превръща в абстрактно понятие.

--------------

Станислава Чуринскиене дълго се опитва балансирано да осъвмести двете си образования – психология и журналистика. След като разбира, че балансът е мит, се отказва от работата с хора с тежки психични заболявания и се съсредоточава върху писането за икономика, политика и нещата от живота. Все пак успява да обедини професиите си чрез разказване на истории – автор е на романите„Бог да Благослови Стю”, „Second Life”, „Хванаха ме да крада”, „Инцидент“. „От Космоса с любов“, последният за сега роман на авторката, печели руския държавен конкурс „Национальнаяпрограммаподджержки и развитие чтения“, предстоят издания на руски и литовски и филмиране.