"Чувства как някаква ръка пълзи под презрамките на роклята й. Арогантна и насилническа ръка. За една безумна секунда тя не може да си спомни къде е и си мисли, че може би ръката принадлежи на Чужденеца, че цялото това време без него е било обикновен кошмар и сега се събужда в нормалния свят. Свят, в който да я будят неговите ръце е най-естественото нещо. В следващата секунда осъзнава, че ръцете на Чужденеца никога не могат да бъдат арогантни или насилнически. Настойчиви и търсещи - да, но никога груби.

Свива юмрук и нанася удар без дори да си отваря очите. Знае как да удря болезнено и ефективно - правила го е неведнъж в живота си. Писък разкъсва купето. Който й да беше, трябва да го е ударила наистина лошо. Отваря си очите и вижда едно от момчетата, с които Милагрос се забавлява. "Мамка ти и кучка" - изкрещява той и отвръща на удара. Юмрукът му намира лицето й точно между носа и дясното й око. Болката е нищо в сравнение с яростта, която я залива внезапно.

Още веднъж свива юмрук и се навежда. Един удар за всеки ден, откакто Чужденеца го няма. Още един за всяка самотна гореща нощ, прекарана в безпомощен плач от непоносимата болка на неудовлетворения й глад за него. Един юмрук в лицето на собствената й стабилност, която отвърна поглед от нея и я остави сред мъртвите и безнадеждните. И после още няколко истински улични тупаника заради проклетото безкрайно чакане. Ей така, по принцип и, за да й олекне."