Чернишка. Лакомото мече. Повест за една гора. През води и гори

"Старата лисица следеше всички движения на своето петмесечно лисиче и се преструваше, че спи.
Лисичето стоеше на пътечката, клекнало на задницата си. Ушите му, кадифеночерни и твърде големи за неговата малка глава, се изправяха от време на време да слушат крясъците на сойките долу в дъбовата гора. То стоеше там от обяд, когато слънцето огряваше цялото сечище — ту лягаше, ту ставаше, изплезваше езичето си и пъхтеше като кученце, загубило господаря си. "