"Поезията на Христина Мирчева притежава онази вдъхновяваща сила, която долавя неподозирани образни пулсации в привидно обикновените неща. Нейният непреднамерен поглед към големите контури и малките детайли раздвижва духовната енергия на незабележимите на пръв поглед естествени измерения на живота. Това е поезия, която девоалира истинския извор на красивите вълнения и на прикритите депресии зад привидно познатите и делнично безлични състояния."
Доц д-р Жоржета Чолакова, ПУ "Паисий Хилендарски"

"Поезията на Христина Мирчева приема обичайната предметност, но само ако върху нея са останали утаени кладенчета с жива вода. Зад всеки ъгъл на деня поетесата се натъква на мигновени откровения сред сюжети, взети от шокиращата пошлост на ежедневието. Тя говори за времето, запътило се към родната люлка и връщащо ни абсурда на забравената истина.

Това са стихотворни късове от остро, студеноясно очертана и до болка осветена природа - като словесни картини на Иван Милев. Стихове, наситени с ведрина, но и с ужаса на мигновенния поглед. Поезия на белите мраморни стъпала под мътна вода."
Доц. д-р Николай Нейчев, ПУ "Паисий Хилендарски"

"В ускорените пейзажи на Христина Мирчева се разиграва изгубената, но винаги струваща си битка да се улови и задържи нетрайното, убегливото, да се „хване слънцето“ – в обектива, в думата, в жеста… На пръв поглед лежерните "акварелни" стихотворения всъщност разказват напрегнати сънища или изплъзващи се миражи – плод на светлина и въображение.

Книга, която ускорява сърцето, окото, ума…"
Надежда Радулова, редактор на книгата