Няма да ви съветваме да забравите “Човек на име Уве”, защото той не може да бъде забравен… но един друг герой ще намери място в сърцето ви.

69-годишният Артър Пепър живее простичко – става всяка сутрин точно в 7:30, облича се в едни и същи дрехи, полива своето любимо растение и отива в градината си.

Но един ден всичко се променя. Ровейки се в нещата на починалата си съпруга Мириам, Артър открива мистериозна гривна с прикачени осем талисмана – слон, цвете, книга, палитра с бои, тигър, напръстник, сърце и пръстен. А върху опашката на слона е гравиран миниатюрен телефонен номер…

Артър Пепър поема на пътешествие, което ще го отведе през Лондон и Париж, та чак до Индия. Той ще преоткрие съпругата си от времето преди да я познава, но най-вече ще преоткрие себе си и надеждата.

-------------------

Това е един от най-възхитителните и докосващи сърцето романи от много време насам. Мисля, че е почти невъзможно да вдигна глава от книгата и да не съм в добро настроение и мъничко влюбена в Артър Пепър. Книгата ми напомня за "Брит-Мари беше тук" и всеки друг роман от Фредрик Бакман. Разказва се за един полу-остарял човек, който стига до кръстопът в живота си, и трябва да вземе решение как да изживее останалата част от него.

Читателско мнение