Благоразумната възраст. Монолог. Сломената жена

„Сломената жена“ (1968) е излизала на български език с логото на Колибри през 2007 г. и ето че една генерация по-късно се появява отново, вече като част от Бисерната поредица на издателството, в съвсем естествената компания на други две също толкова безмилостно проницателни, авторефлексивни новели – „Благоразумната възраст“ и „Монолог“. Трите творби са излизали в оригинал, обединени в сборник с логото на издателство „Галимар“, но на български език се появяват заедно едва сега в превод на Румяна Мл. Станчева.

С тънък психологизъм Симон дьо Бовоар разказва за начина, по който възприемаме времето, за диспропорциите в любовта и капаните на навика, за пукнатините в общуването и производните рани, като не пропуска да вплете и генералната тема за ролите на пола и свободата на идентичността. Идейният заряд на „Благоразумната възраст“ е в синхрон с философията на екзистенциализма - тезата за иманентната на човешката същност свобода, чиято предпоставка е ликвидирането на страданието. Смъртта има водеща роля в кратката новела „Монолог“, най-френетичната и „неудържима“ творба в сборника, чийто развой е непрозрачен почти до финала. Тук интроспекцията е постигната чрез литературния похват поток на съзнанието, не липсват и цинични ноти. Целият живот на главната героиня остава прикован към един юнски вторник, когато намира 17-годишната си дъщеря мъртва след умишлена злоупотреба със сънотворни. Искряща илюстрация на екзистенциалистката теза за жената, изпаднала в криза, „Сломената жена“ и днес се нарежда сред най-четените произведения на Бовоар, защото в изповеден тон осветява интимните кътчета на женската душевност.

В това издание е включена ексклузивна илюстрация на Теодор Ушев, а художественото оформление е дело на художника Иво Рафаилов.