С "Проглеждането на гледката. Из скромния опит на един съгледвач", "Далматинецът Марципан. Декоративен мемоар в черно и бяло", "Вещи и обнищвания в литературата. Литературният антиквариат", "Комедиантите. Фарсове и водевили и дори табльо виван", „"юбовникът на лейди Чатърли и благоприличието на нетрагичното", "Спекулативно-поетически разглеждания на времето у късния Хайдегер. Консеквенции на коинциденция", "Светлописи. Есета върху избрани фотографии" и "Приемът. Moralite. Kapuzinergruft. Символ-верую на неведомия" Любомир Милчев си запази самотно-усамотената роля на ерудит-хайдегерианец, блестящ стилист, тънък познавач на фотографията и антиквитета и денди в пейзажа на съвременната белетристика и хуманитаристика. Неговото писане няма особени традиции в българската литература, макар да е натежало от историзираща стилистика, но има своя ярък и любим предшественик – Чавдар Мутафов, който в началото на миналия век е звучал донякъде също толкова необичайно, колкото днес звучи Милчев. Всяка книга на Любомир Милчев представлява удоволствен наръчник по провиждане отвъд повърхностите и автоматизмите на всекидневието, боравещ с богат регистър от повествователни, философски и стилистични стратегии. Игрово се четат културни кодове, впечатани във вещното и телесното. Постигат се отвъдности от тленности, благодарение на едни подострени до счупване сетива за странното в докрай баналното. И всичкото това в загадъчна гледка, на която предстои проглеждане...