Надникнете зад обратната страна на света с поезията на Кос Атанас

Първата дума от тази стихосбирка е „стаята“. Последната е „обичам“. Онова, което се случва между тях, може да се опише като изпадане от пространството, времето и логиката. То е шарено като в болезнен сън с треска и висока температура. То е кротко и буйно, като най-накрая изкрещяни дълго стаявани истини. Като да се въплътиш в картина и да се оставиш цветовете да те лашкат, където си поискат, а ти да се възхищаваш на въображението им. Музика има в тези стихове. Психеделичен рок, с малко Вагнер и нещо на флейта. Тишина със звън на дърпащи се плюшени завеси и надникнало слънце в отдавна неотваряна прашна стая. С пинсета подредени думи – една до друга, една върху друга, качващи се по рамената си звуци, които в миг се сриват и охкат от изненада.

Мога още много така да говоря за „Обратната страна на света“. Тази къща на стихове, която държите в ръцете си. Все така ще е. Ще говоря нелогично и на петна от думи, без форма и без старание за прилежност. Поезията ме води така. Разплита ми възлите, разплисква ми чашите, замеря ме с думи и образи, пренарежда ми смисъла, разбива ми броните. Води ме в светлото, пуска ме в тъмното, взима ми времето и часовника. Оставям ѝ се цялата. И ми е хубаво. И ми е вкусно. И нито едно стъкълце не сдъвквам в тези стихове. Само ги виждам как проблясват като светулки, скрити в празни раковини от охлюви. И чакам следващото проблясване. И следващото чакам, до безкрая.

Кос Атанас не е поет. Той е роден поет. От тези, за които нямаш думи. Както аз сега нямам. А когато думите свършат, ето тогава започва поезията.

Мария Касимова-Моасе