Спокойно може да се каже, че романът „Нилс Люне“ на Йенс Якобсен е своеобразна енциклопедия на любовта, създадена красиво, точно и живо. Любов е най-различна, и обикновено е в зависимост от възрастта и емоционалното състояние на хората. Подобна е младежката любов на Нилс към неговата млада леля – хубавицата Едел, чувствената му страст към фрау Бойе, светлото му ефирно увлечение по малката му братовчедка Фенимора и обичта към скромната му съпруга Герда.

Но общата тема, която преминава като тънка червена нишка през цялото повествование, е откриването на собственото „аз“, както и опитите на всеки един от героите да опознаят себе си, своя талант, своя дар и по свой начин да проумеят околния свят, да намерят смисъла на живота, да разберат какво място заемат в него те самите, техните приятели и техните любими. Романът разкрива живота на датската интелигенция от края на 19. век, взаимоотношението между прозата и поезията на битието и същевременно разголва същината на острите конфликти между човечността и религията. Интелектуално и творчески надареният Нилс Люне е един истински герой на своето време.