„Лиза“ е първият роман за Елисавета Багряна

Боряна Дукова ни разказва пълнокръвно, достоверно и завладяващо за една от най-популярните и интересни личности в българската литературна история - поетесата Елисавета Багряна-Лиза.

Аз мисля, че още с дара на живота ми са дадени неотделимо сплавени в моята същност двата атома: на любовта и на поезията.

Не знам дали накрая
ще имам кротък залез –
в живота не сполучих
да имам кротък ден...
но затова пък зная,
че няма да е кротък
и няма да е скучен
и споменът за мен.

Втора книга от поредицата романизирани биографии на писателката Боряна Дукова
По принцип разказът не е моята стихия, а когато ме карат да разправям спомени, те текат трудно, оскъдно. Но щом съм на път, ме връхлитат, завладяват ме и съм готова да се впусна насреща им с разтворена душа. Дума, картина, мисъл, всичко може да разгъне верижната реакция на моите спомени, когато се движа, с превишена скорост може би, по земя, небе и вода из огромното кълбо.

Така съкровено и интимно звучи гласът на Елисавета Багряна , докато лети към най-далечната точка, която ще посети – Рио де Жанейро, за да ни разкаже за най-драматичните и вълшебни дни от своя живот.

В това вълнуващо пътуване влюбената в света, хората, изкуството и поезията Лиза, както е наричана от близките си, споделя откровено и без задръжки за големите срещи и любови, белязали вихрения ѝ житейски път и дръзката ѝ поезия, като не спестява нито шеметните изживявания, нито тежките удари, които съдбата ѝ изпраща.

Редят се образите на съпруга ѝ Иван Шапкарев, на големите ѝ любови Боян Пенев, Изидор Цанкар, Матвей Вълев, Александър Ликов, на личности, определили професионалния ѝ път – Йордан Йовков, Владимир Василев, Константин Константинов, Сирак Скитник, Дора Габе...

На фона на Белград, Париж, Рио де Жанейро, Белу Оризонте, Лиза прелиства страниците, на които са изписани спомените и животът ѝ, през 1960 година, а в думите ѝ тупти любовта, мъката, вината и неотменно жаждата за живот.