Това е книга за едно стихотворение – опит чрез една гениална творба да се реконструира моделът на българската душевност. Типологичният анализ не се задоволява с най-общите констатации за съдържателност и формални особености на Ботевото стихотворение „Хаджи Димитър“, а се стреми да определи и анализира всички ония пластове, които като културологични стойности и етнически особености определят тази българска душевност в нейната самобитна и в същото време отворена за чужди ценности структура. Във философско-естетическата цялост на „Хаджи Димитър“ се съдържат и функционират генеративно-езическото, християнското, фолклорно-обредното и художественото отношение на българина към света, който го заобикаля, и света, който е в самия него.

Творбата на Ботев, взета сама за себе си и в контекста на цялата българска литературна и обществена история, е категорично доказателство за упованието на един народ, който има всички основания да се гордее със своята съдба – като минало, като настояще и като бъдеще. Книгата е адресирана до преподаватели, студенти, ученици; до всички, които обичат родната литература и вярват в нейната способност да устоява на жестоките капризи, с които понякога ни изненадва обществено-политическата конюнктура.