Образът на страстта

За този роман важи правилото на студената вода – за да го усетиш, трябва да се гмурнеш в него. Тук няма шеметно действие, което да те завърти във вихрушката си, няма резки сюжетни обрати, няма цял легион герои с имена, които трудно ще запомниш.

Има само чувства, чувственост, еротика, любов, обреченост, осветени така, че прогарят като с мощна лупа хартията.

Трима души поемат на дълго пътешествие из провинциална Франция, за да открият географията на страстта. Младият американец Филип Дийн, загърбил нехайно щедрите дарове на доброто обществено положение, на престижния университет и обезпечеността, се отбива без пари и планове, уж за няколко дни в Отюн край Дижон, при приятеля си – и той американец, а остава няколко месеца. Влюбва се в деветнайсетгодишната французойка Ан-Мари и с хищническата самоувереност на младостта я отнема от друг.

През това време приятелят му само наблюдава отстрани – и мечтае, ревнува, завижда, фантазира, дописва този огнен рай на чувственото, като нахлува в него чрез въображението си, воайорски и ни потапя в разказа за превърнатата в поезия плът, за свят, който ни похлупва със стотиците неосъществени блянове и потиснати блянове. Изправя ни пред въпроса – ще измине ли похотта, сластта дългия път до любовта? В „Игра и забава” това не става. Но в живота понякога се случва. Нали?