През 1982 година американският учен Чарлз Хапгуд изказва удивителното твърдение, че човешката цивилизация е на повече от сто хиляди години и че разполага с доказателство за това. Но преди да успее да обоснове забележителното си твърдение, Хапгуд загива в автомобилна катастрофа.
Колин Уилсън и Ранд Флем-Ат поемат щафетата от Хапгуд. Проучването им на най-свещените места на Земята – Стоунхендж, египетските пирамиди, Макчу Пикчу и много други – ги води до удивително откритие. Всички тези паметници не са били построени от местни хора по местни причини, а се вписват в неоспорим геометричен модел. Това, на свой ред, говори за съществуването на древна високоразвита цивилизация, която е била в разцвета си преди потопа, унищожил Атлантида, и чието познание за света е било далеч по-многостранно, отколкото сме смятали някога.
“Записки от Атлантида” разшифрова този забележителен код и причините за неговото създаване – опитът на учени от Атлантида да ни оставят в наследство своята цивилизация. Разказва как това познание периодично е било изгубвано и преоткривано – първо от незнаен народ, обитавал навярно земите на Ливан, а после от Рицарите Тамплиери. Книгата представлява проучване, обхващащо свещени обекти от Тиахуанако до древен Египет и Китай, и дискутира загадки като стъклото от Либийската пустиня и Ниневийското число.