Елияховият стол

Съдбата или случайността направлява човешкия живот? На този въпрос главната героиня на романа „Елияховият стол" фриволно отговаря, че съдбата всъщност е най-голямата от всички случайности, без дори да подозира и без до сетния си миг да разбере каква трагична жертва на съдбата и на случайността ще се окаже тя самата. За разлика от нея главният герой изпива горчивата чаша на познанието до дъно. Този петдесетгодишен известен европейски писател, изживяващ житейска и творческа криза, при ремонт на жилището си изненадващо открива тайната на своя произход. Потресен, че досега е живял под фалшива самоличност, в лъжа и пълна заблуда, в търсене на своите корени той се отправя към Града, който дотогава е бил за него само мъгляво географско понятие. Тук, в обсаденото Сараево съдбата и случайността се преплитат по мистериозен начин в неговия живот.