„Вече съм почти на трийсет, а постъпих тук на двайсет и една. Собственикът Боб ме назначи малко след като беше основал фирмата, най-вероятно от съжаление. Сигурно се беше досетил, че едва ли някога ще замина на сватбено пътешествие или ще изляза в отпуск по майчинство. Знам ли?

Винаги съм се гордеела, че се справям сама. Не се нуждая от никого – в живота ми няма празнина, в личния ми пъзел не липсва нито един елемент. Или поне така си повтарям, откакто се помня.

Но снощи открих любовта на живота си.“

--------------------
Елинор Олифант е странна птица – интелигентна, но комично наивна, остроумна, но стряскащо нетактична, измъчвана от самотата си, но неспособна да общува с хора. Елинор е единствената оцеляла в една трагедия, за която никога не говори. Затова пък често повтаря, че се чувства супер, макар да не си вярва. И се влюбва във възможно най-неподходящия човек. Но всичко се променя, когато Елинор среща непохватния симпатяга Реймънд. Той ще ѝ помогне да се освободи от тъмните сенки на миналото си и да отвори сърцето си за обич.

Елинор е свеж и уникален образ - смешна, трогателна и непредвидима.
Джоджо Мойс

------------------

Ако трябва да съм честна, смятам че никога нямаше да се натъкна на тази книга, ако не я бях спечелила на една томбола. Разбира се, после някои добри рецензии ме доразпалиха да я прочета. И съм толкова щастлива, че я прочетох! Обожавам я! Точно както се казва и в заглавието, Елинор Олифант си е супер... е, поне тя така си мисли. И тя съвсем честно не е притеснена от факта, че би могла да изпуска нещо. Тя е удовлетворена от живота си.

Читателско мнение