Всичко се сбъдна

И в дрехата пъстра, скроена за празник,
минавам сред всички сергии кресливи:
тук - кон за кокошка, там - смет срещу сливи;
очите ми пълни, ръцете ми - празни.
Отколе гладът този свят управлява
(гладът е делител, душата е кратно),
но не да прежѝвям и не да се жалвам
дошла съм на него, макар и за кратко.