Авесаломе, Авесаломе!

"Авесаломе, Авесаломе" е иронична алегория на грехопадението и възмездието, на тържеството и смъртта, на безизходицата, на действителността като абсурден кръговрат. Творбата е връхна точка в сагата за измисления окръг Йокнапатофа - умалено копие на американския Юг, това "късче земя с размерите на пощенска марка" като символ на краха на една утопична мечта, на отчаянието като житейска философия, на непробиваемите стени на самотата и отчуждението, където "човек става жертва на самия себе си".