„Докато лежах и умирах“ е единствената творба от големия романов шлем на Уилям Фокнър, която не е представяна досега на българските читатели.

Четирите романа от златния период на Фокнър - „Врява и безумство”(1929), „Докато лежах и умирах“ (1930), „Светлина през август” (1932), „Авесаломе, Авесаломе!“ (1936) – са сред най-великите достижения на американската литература и именно те определят мястото на Фокнър сред великаните в световната модерна класика.

„Докато лежах и умирах“ е епична трагикомедия за едно деветдневно пътуване с каруца през 20-те години на миналия век из космоса на Фокнър, въображаемата Йокнапатофа. Семейството на изпаднал дребен стопанин на памукови ниви от изостаналия селски Юг тръгва на път да изпълни един завет, който е приело за свой божи и човешки дълг. И после да се върне честито у дома. А пътуването се оказва бурна одисея на битки с природните стихии, човешките тайни, превратностите на живота, униженията.

-------------------

Уилям Фокнър (1897–1962) e Роден в Ню Олбани, щата Мисисипи и с няколко кратки прекъсвания прекарал целия си живот в Оксфорд, щата Мисисипи. Слаб ученик, посещавал колежи и университети, без да завърши дори гимназия. Но овладял френския език от майка си и изчел цялата класика и съвременна литература, както, разбира се, и Библията. И слушал жадно и ненаситно разказите на близки и съграждани за миналото на Юга и на Мисисипи, за собствения си род, за Гражданската война, за робството, за Ку Клукс Клан. От средно заможно южняшко семейство, но работил какво ли не през живота си – пощаджия, пилот на боен самолет, писар, огняр, сценарист в Холивуд. Сам казва, че няма черна работа, с която да не може да си изкара толкова хляб, колкото му е необходимо, за да си освободи време и тишина да пише. Не особено известен извън литературните кръгове на модернистите в САЩ и Европа, докато през 1949 година не получава Нобелова награда за литература. След това е сред най-прославяните.

Питали го: Има хора, които казват, че не могат да разберат написаното от вас, дори след като прочетат творбата ви два и три пъти. Какво ще ги посъветвате?

Фокнър: Да я прочетат четвърти път.