Но какво да кажа аз за Поезията? Какво да кажа за тези облаци, за това небе? Гледам, гледам, гледам ги, гледам го и толкоз. Разбираш, че един поет не може да каже нищо за Поезията. Остави това на критиците и на професорите. Но нито ти, нито аз, нито който и да е поет знаем какво е Поезията. Ето, погледни. Аз държа огъня в ръцете си. Разбирам го и работя идеално с него, но не мога да говоря за него без литература. Разбирам всички поетики; бих могъл да говоря за тях, ако не менях мнението си на всеки пет минути. Не знам. Може би един ден ще харесвам много посредствената поезия, както днес лудо харесвам (харесваме) посредствената музика. Ще изгарям Пантеона през нощта, за да започна да го издигам на сутринта и винаги да го оставям недовършен. В беседите си понякога съм говорил за Поезията, не мога да говоря единствено за моята поезия. И не защото не съзнавам какво правя. Напротив, ако е истина, че съм поет благодарение на Бога – или на дявола, – такъв съм и благодарение на техниката и усилието, благодарение на това, че много добре съзнавам какво е поема.

Фредерико Гарсия Лорка

-----------------

Зелена, любя те зелена.
Зелен ветрец. Зелени клони.

Гемията в морето тихо
и конят буен в планината.

Препасана със тъмна сянка,
бленува бледа на балкона,
зелена плът, коса зелена,
с очи като сребро студено.

Зелена, любя те зелена.
Под циганския грейнал месец
нещата във захлас я гледат,
а тя не може да ги види.

Всички неща имат своята тайна, а поезията е тайната на всички неща.
Федерико Гарсия Лорка