За някои хора казваме, че имат „душа“. Те обичат, страдат, имат дълбок усет за смисъла на живота. И може би най-важното – знаят кои са.

Други изглежда са загубили своята душа. Те имат материални придобивки, стабилно семейство и дори са религиозни. Но вътре в себе си чувстват пустота. Даже когато правят правилните ходове, това е движение без смисъл.

Трети обичат, страдат и имат силен усет за живота, но на практика никога не слагат живота си в ред – не могат да намерят подходяща работа, да изградят стабилна връзка и затова са постоянно притеснени. Макар може би да са свързани с душата си, те се чувстват откъснати от света.

Най-окаяни от всички са онези, които никога не се научават как да си пробиват път в живота или как да бъдат верни на душата си. Техният живот е празен и неудовлетворителен – при това съвсем излишно, защото в действителност всички ние сме в състояние да намираме смисъл и цел в личния си живот и в живота на човешката общност.

Един модел, чрез който да се научим как да живеем, откриваме в разказите за героизъм. Странстването на героя е заради това, да каже „да“ на себе си и, докато го прави, да става все по-жизнен и по-ефективен в света. Самото приключение е изпълнено с опасности и капани, но предлага голяма отплата: способността да постигаш успех в света, познание за загадките на човешката душа, възможността да откриеш и изразиш своите уникални дарования и да живееш в обич и разбирателство с други хора.