Общото време и място на действие – Югозападна Чехия през последния четвърт век, както и героите, които често преминават от разказ в разказ, превръщат двайсетте истории от сборника в цялостно произведение. То изобразява живота с меланхолия и носталгия, акварелна тъга, деликатна еротика и светъл хумор. За нас книгата е интересна и като повод за размисъл и сравнение между чешката и българската действителност след 1989 г. Стилът на Хаичек е характерен с непретенциозност и задълбочено познаване на селския живот. Самата тематика определя характера на прозата му – необикновено обикновена и въздушно земна.

ИРЖИ ХАИЧЕК (1967 г.) е известен чешки журналист и писател, познат на българските читатели с книгите „Селски барок” и „Рибя кръв”. Носител е на чешката литературна награда „Магнезия литера” за проза (2006 г.) и за най-добра книга (2013 г.). Хаичек принадлежи към реалистичното течение в съвременната чешка литература. В прозата си черпи теми основно от атмосферата на южночешкото село и малкия град.