Човекът от остров Луис

Героят от Черната къща, детектив Фин Маклауд, се завръща на родния остров в опит да залепи парченцата от разпиляното си минало и да намери душевен покой. Но вместо това неволно бива въвлечен в разследване на ново убийство. Мумифициран труп на човек, убит по особено жесток начин, е изровен от торфените блата на острова.

Следите отвеждат към Тормод Макдоналд – възрастен фермер с напреднала деменция и баща на бившата любима на Фин, Маршели. Изкусно заплетената мистерия поема по неведоми пътища и стига до спомена за друга една изживяна любов… с неочакван край.

В криминалния сюжет са вплетени чисто човешките истории на героите в едно почти забравено от Бога кътче от света и точно това прави книгата толкова вълнуваща. Спомени и настоящи страсти, ревност, подозрения и разкаяние – емоционалните тайни на този мрачен остров са по-дълбоки и от торфените му блата, където се крият трупове с минало.

„Описанието на атмосферата на острова е толкова впечатляващо, колкото и сюжетът.“
Сънди Телеграф

„Черната къща беше изключително добра книга. Човекът от остров Луис е превъзходна книга.“
Bookgeeks.com

-------------------

Питър Мей (р. 1951 г.) е шотландски писател и сценарист. Книгите му се продават в милионни тиражи във Великобритания и по света. Трилогията за остров Луис му носи редица награди за литература в Европа и Америка.

„Черната къща“ – първата част от поредицата, – която излиза най-напред във Франция, е определена от вестник „Юманите“ като „шедьовър“. Тя му спечелва няколко отличия, сред които Наградата на френските читателите „Сезам“ за най-добър криминален роман за 2011 година, „Книга на годината“ 2011 на британския сайт за криминална литература и трилъри Crime Thriller Hound, както и американската награда „Бари“ за криминален роман на годината за 2013-та.

------------------

Понякога не самата история те грабва толкова, колкото начинът по който е написана. Истината е, че в тази книга историята според мене е много добра, но начинът по който нещата в нея се разгръщат е уникален. Положена е огромна грижа в това събитията да се поднасат в правилния ред и да се разгръщат в точния момент, докато част от информацията остава забулена, докато не узрее до краен предел. Е, ето така трябва да се пишат големите книги - майсторски!

Читателско мнение