|
|
Вижте книги с подобно съдържание и в следните категории: Българска литература, Поезия
"Безсилно тръпне лятото,
китарите прегърнало - безсилно като тях, от писъка на ятото, ръцете си невърнало, белее като прах. А есенни алеите надигат гърбовете си, смутени и добри, замислени тролеите на фара цветовете си преплитат във гори. "Не ни изсмуквай лятото - нашепват болно жиците, опънати от студ. - Защо ни грабна ятото на клоните и птиците, кажи ни, ветре луд!" Мълчеше само камъкът (мълчаха и очите му), безчуственост не скрил. На лятото ни пламъкът не е докоснал дните му, той стоплян не е бил." Книги, подобни на "И светла и истинна" |