Той е едва на двайсет и три години, когато пише повечето от петнайсетте разказа в „Дъблинчани“ – тази необикновена творба за обикновени хора. Сборникът създава натуралистично изображение на живота на ирландците от средната класа в Дъблин в началото на двайсети век, като разкрива детството, юношеството и зрелостта на героите. Повествованието в първите разкази е от името на деца, които в хода на историите се сблъскват с живота и тревогите на възрастните, докато достигнат себеразбиране или просветление. Сборникът шокира тогавашния литературен свят с графичния подход при описанието на интимни сцени и съчетанието от безпрецедентен документален реализъм с кинематографичен изказ. Много от героите в „Дъблинчани“ се появяват с малки роли и в емблематичния роман на Джойс „Одисей“.

-------------------

Джеймс Джойс (1882–1941) е ирландски писател и поет, един от най-влиятелните творци на двайсети век. Заедно с Марсел Пруст, Роберт Музил и Франц Кафка той е знакова фигура в развитието на модерния роман. Световната си известност дължи преди всичко на романа „Одисей“ (1922), като другите му значими творби са сборникът с разкази „Дъблинчани“ (1914), романите „Портрет на художника като млад“ (1916) и „Бдение над Финеган“ (1939).

Въпреки че по-голямата част от живота на Джойс преминава извън страната, ирландските му преживелици предоставят голяма част от темите в произведенията му. Светът в тях е здраво установен в Дъблин и отразява живота на автора в семейството му, проблемите му с Католическата църква, както и случки с приятели (и с врагове) от ученическите и студентските му години. Смесицата от щрихи на родното място с тези на дългите му пътувания из Европа превръща Джойс в един от най-космополитните и в същото време – един от най-привързаните към родината си англоезични модернисти.