Романът „Боинг-747“ разказва за 14-те години емиграция на главния герой в Канада. Разказът е безподобно правдив – с толкова хумор и горчилка едновременно, че от време на време, докато четеш, започваш буквално да цвилиш от смях; и почти веднага, само един параграф по-долу, да търсиш дяволската песъчинка в окото си. Мозаечната структура на повествованието служи като много здрава арматура за различните сюжетни линии, които отвъд свръхреалистичната рамка на скиталчествата, захващането с различни професии, отвъд желанието да провериш от какъв материал си направен, изследват големите категории на оцеляването, на самотата, на носталгията, на корените, на синовността и на бащинството.

В този смисъл романът „Боинг-747“ може да се разглежда и като наръчник за оцеляване, и като енциклопедия на емигрантската участ, но и като своеобразен поетичен дневник за пътя на младостта към старостта.

Деян Енев

---------------
(откъс от книгата)
...аз и още трима от моя „самолет беглец“ излязохме от една монреалска станция на метрото и се зазяпахме в четирите посоки на кръстовището. Сигурно чак от следващата метростанция си е личало, че сме новопристигнали.

Покрай мен мина уличен клошар, който буташе количка с целокупното си имущество. Спря усмихнат до мен и ми пъхна нещо в ръката, което дори не посмях да погледна. Стигна до най-близкия ъгъл и преди да изчезне завинаги от живота ми, се обърна и ми помаха с нова усмивка.
Чак тогава погледнах в ръката си – беше ми дал десет долара.