52 дни, стотици километри по планинските пътеки, земетресения, лавини, приятелства, просветлени...

"Когато се случи първото земетресение, нашите местни придружители се погрижиха първо за нас, според поетите отговорности и след това неотложно се завтекоха да помагат на тези в беда. Без да питат какви са, колко са, богати ли са, бедни ли са. Именно в такива моменти си проличава духовната извисеност. Пък нека ги третираме като изостанали, нецивилизовани и примитивни. Думата ми е - такива хора ще пребъдат, а от нашата ,,напреднала цивилизация'' ще останат само смущаващи спомени. И тук не намеквам за езотерика и не пророкувам за надвиснали бедствия. Имам предвид едни сухи и скучни факти - отрицателен прираст в ,,цивилизацията'' и положителен при ,,изостаналите''. Въпрос на време. Прашинка във Вечността!

Да отгледаш здрави и читави деца. Да създадеш в тях стремеж да са Хора. Това също е служене. Мир и любов вам!"

"Една чудесна тренировка за ума е да пожелаваш доброто на всеки срещнат, дори само мислено. Какво ти коства? Виждаш някого и му пожелаваш на ум: "Бог с теб!". Едно ниво нагоре е да си представиш за момент как този човек стига успешно там, накъдето е тръгнал, и целият му ден протича ведро и благо. Може и да звучи налудничаво, че с голи мисли можем да сме полезни на околните, но как да говорим и творим добрини, ако не сме тренирали мисленето си да върви по пътеката на доброто? Нека не забравяме, че има строга последователност - мислите поставят начало на думите и действията, а не обратното. Намасте!"