В своята знаменита книга пловдивският летописец Никола Алваджиев сладкодумно разказва как е изглеждала днешната Европейска столица на културата в началото на миналия век, как е протичал градският живот по онова време.

Вече четири десетилетия след първото ѝ издание, читатели, журналисти и литературоведи продължават да сочат Пловдивска хроника на Алваджиев като най-популярната книга в съвременната пловдивска летописна школа.

Голямата особеност (и голямата хубост) на тази книга е, че без да е хроника, летопис, роман или научен труд, тя обединява хрониката с летописа, романа с научния труд, есето с мемоара, за да се получи една радко пълнокръвна, интересна, богата с нюанси книга за Пловдив от началото на ХХ век. Ние имаме много описания, истории, въобще книги, посветени на села и градове, но може спокойно да се каже, че даже в най-добрите между тях възкресяването на един град не е осъществено с такава сила на внушението, в такива детайли и пълнота на изображението, както е извършено това в книгата на Алваджиев за Пловдив. Излишно е да казвам, че съдбата на тази творба е напълно заслужена, искам да кажа успехът й. Тя се чете като роман, а е точна като алгебра.

Николай Хайтов