Една и съща река

Поетът Валентин Дишев е първият, който определя прозата на Здравка Евтимова като „митически реализъм“. В това понятие се включва умението на писателката да създава съвременни митове - със средствата на остър реализъм и проницателност тя достига до истини за съвременността, които имат проекцци в бъдещето и корени в миналото.

Романът на Здравка Евтимова „Една и съща река“ разкрива историите на три сестри – Люба, Сара и Пирина, които живеят в неголемия български град Радомир. Пирина пее – в песните й няма мелодия, нито думи, но те лекуват тъгата; Сара често сменя партньорите си; един от тях издига църква за нея и когато самотните се молят там, скоро срещат любим човек. Люба чете толкова много, че отсъства от ежедневието и живота и това я прави привлекателна по някакъв нелогичен, но убедителен начин. Никога не влизаме в една и съща река. В книгата на Здравка Евтимова реката тече не както е решила вселената, а накъдето я водят песните на героите.