Кришнамурти пътува по света и изнася спонтанни беседи пред големи зали, пълни със слушатели, до края на живота си на 90-годишна възраст. Той смята, че човек трябва да се освободи от страха, обусловеностите, авторитета и догмите чрез самопознанието, което ще доведе до установяване на ред и психологическа трансформация. Разкъсваният от конфликти, изпълнен с насилие свят, не може да се трансформира в свят на доброта и съчувствие от никакви политически, социални или икономически стратегии. Той може да се промени само чрез преобразуването на индивида, което се постига чрез собствено самонаблюдение, без напътствието на духовни водачи или организираната религия. Значимостта на Кришнамурти като оригинален философ привлича вниманието на нетрадиционни и традиционни мислители и философи. Водачи на различни религиозни организации провеждат дискусии с него, на които той повтаря основната си идея, че авторитетът под каквато и да е форма – религиозен, психологически или политически – е препятствие да се види истината. След като слуша една беседа на Кришнамурти през 1961 г. Олдъс Хъксли казва: „Като че ли присъствах на проповед на Буда – такава сила, такава вътрешна убеденост...“ Дейвид Бом, специалист по теоретична физика и приятел на Айнщайн, признава, че в учението на Кришнамурти вижда паралел със собствената си революционна теория във физиката. Това довежда до срещи и разговори между двамата в продължение на години и спомага за изграждането на мост между така наречения мистицизъм и науката. Други учени смятат, че разсъжденията му по въпросите на времето, мисленето и смъртта подтикват към дълбок размисъл.

Освен откъси от световноизвестните книги на Джиду Кришнамурти, издадени на многобройни езици в различни страни, този сборник съдържа и извадки от непубликувани разговори и беседи, привличали винаги многобройна възторжена публика.

-----------------

Джиду Кришнамурти 1895–1986, роден от родители индийци, получава образование в Англия и живее в Охай, Калифорния, САЩ.

През 1922 г. преживява духовния „процес“, който продължава и след това. Той казва: „Истината е страна без пътеки и вие не можете да я достигнете по никаква пътека, чрез никаква религия или секта...

Единствената ми грижа е да освободя човека безусловно“. Той заявява, че не принадлежи към никаква каста, народност или религия и че не е обвързан с традициите. Отхвърлянето на всякакъв духовен и психологически авторитет е основна тема в беседите му.

Той подчертава непрекъснато: „Ние трябва да сме съвсем наясно по този въпрос от самото начало. Не се изисква вяра, няма последователи, нито култ, нито пък каквото и да било убеждаване в някаква насока; затова само така можем да се срещнем на една и съща основа, на едно и също ниво. Тогава можем заедно да наблюдаваме изключителния феномен на човешкото съществуване“. Той създава фондации в Индия, Европа и САЩ с цел да не се допусне изопачаване на учението му и за да го разпространява, без някой да има право да интерпретира или да обожествява учението или личността му.