Опитах се да изровя от контейнера засипаните от боклук диаманти, захвърлени от хората и да ги върна отново там, където е мястото им – в човешките души. Дано съм успял да извадя всички. Познавам ги по блясъка им и излъчваната светлина от тях. Надявам се, че хората ще ги познаят и ще изхвърлят стъклените им заместители.Те, хората постепенно са загубили способността да ценят онова, което ни е дадено от Бога – Светлината, родена от човешките добродетели, които като диаманти я пречупват и я фокусират в сърцата ни.

Намерих Любовта, която някои бяха объркали със секса,
намерих Добротата, заместена с притворство,
намерих Състраданието сред купчина от купени индулгенции,
намерих Честта, притисната в ъгъла от предателството,
намерих Достоинството, подменено с раболепие,
намерих Вярата, окаляна с неверие.

Вярвам, че Човечността все още е жива и трябва само да я потърсим. Аз ще продължавам да я търся, заедно с вас.

P.S. Всяка прилика с действителни лица е случайна.

От Автора