Съдържащите се в тази книга две пиеси от Андрус Кивиряхк, „Погребение по естонски“ (2002) и „Синият вагон“ (2003), са сред най-поставяните и успешни драматургични текстове в естонската литература. Алегорично комични, издържани в автентичния саркастичен стил на Кивиряхк, пиесите са забавно четиво за българския читател и ще обогатят театралната сцена с екстравагантния си, сдържан хумор, присъщ на северните нации. Чрез своите характерни, психологически обрисувани персонажи и абсурдистски мизансцени авторът прави дисекция на фините пластове на естонския манталитет и на съвременното естонско общество в цялата им противоречива същност. Водещата сентенция на Кивиряхк „Глупостта е по-силна от мъдростта“ обяснява защо пиесите му са заразно смешни и същевременно изпълнени със сюрреалистични акценти.
--------------
Андрус Кивиряхк (р. 1970, Талин) е естонски драматург, писател и журналист. Пише фейлетони и детска проза, сътрудничи на печатните медии. Кивиряхк е може би най-разноликият и изявен представител на днешната естонска литература. Владее до перфекционизъм диаметрално противоположни жанрови стилове, от публицистика до драматургия, от проза, романи и детска литература до телевизионна и филмова сценаристика. Характерен за него е специфичният северняшки хумор, понякога абсурден до крайност, който би разсмял и най-свъсения читател или зрител. От 1992 г. до днес на сцена са поставени над двадесет от пиесите му, а по сценариите му са заснети над 10 игрални филма. Творби на Кивиряхк са превеждани на английски, нидерландски, унгарски, португалски, датски, иврит, чешки, латвийски и други езици, а през 2014 г. писателят е удостоен с френската награда за най-добър чуждоезичен роман за „Човекът, който владееше змийски език“.
--------------
Смърт. Погребение. Сватба. Естония. Оживяват славни, изстрадани, героично-чудновати истории от миналото, текат разговори за настоящето и бъдещето. Трудолюбието, издигнато в култ по съветско време, което прераства в маниакален работохолизъм. Дисекцията на културни пластове и сблъсъкът на манталитети. Един духовит, но осезаемо актуален прочит на недалечното минало и настоящето чрез възгледите на гротесковите персонажи от „Погребение по естонски”, който кара човек да избухва ту в смях, ту в сълзи и да спре да приема света на сериозно.
Рожден ден. Първи май. Водка. Брежнев, Сталин и съживените им призраци. Възсъздадени по спомен кадри от тоталитарния живот. Милиционерски мундир. Снежанка. Банани. Костенурка. Времетръс. Абсурд. Песента „Синият вагон” като ироничен символ на сблъсъка между реалност и парареалност, всичко това на фона на катастрофата между култури, времена и поколения. Типажите в „Синият вагон” са абсурдно-гротескни, типични за нашето време, диалозите – духовити, а посланието на пиесата остава отворено за тълкувание в провокативния финал.
Да се посмеем на воля!
Ивайло Златков
