Краят на 90-те. Краят на миналия век. Които са и край на хилядолетието. Един все още млад мъж – музикантът Ангел, решава да напусне отчаяната си родина, наречена България. И да емигрира, както правят повечето му приятели и сънародници. Иска да замине при сестра си в Париж, но са му необходими пари – бързо и немалко. Решава да влезе като „муле“ в случайно изпаднала сделка с наркотици – нещо, което никога не е правил досега. Следва провал, мафиотска престрелка и бягство. Загубвайки всичко и лишен от избор, Ангел предпочита да се покрие за известно време. Попада в гората сред компания от екзотични аутсайдери – производители на дървени въглища, живеещи по собствени правила – странни, но справедливи и приети от всички тях. Редът в групата им обаче бива нарушен след появата на Ангел. Едно бавноразвиващо се момче, наричано от всички Омбре, става най-близкият му приятел. Докъде може да стигне едно подобно приятелство и кой е виновен от десетки години насам младите хора все да искат да емигрират от България?

Емил Тонев гради обаятелен образ на едно чисто същество, в чиято душа няма и помен от омраза. „Омбре“ е една прекрасна история за надеждата, любовта и жаждата за живот на едно дете, стоящо в противовес на царуващото насилие, упадък и безверие в страната, в която е имало лошия шанс да се роди.

Емил Тонев е роден през 1964 г. в Шипка. Завършил е българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. От 1990 г. досега работи като журналист в София. Автор е на стихосбирката „Цветовете на вълчия сън“ (1993), на сборника новели „Граница“ (1993), на романите „Омбре“ (2000) и „Понякога ангели“ (2014). Сценарист е на игралните филми „Граница“, „Сомбреро блус“ и „Омбре“, както и на документалните „Имам една идея“ и „Молитва за Байкал“. Негови текстове са публикувани в Германия, Австрия, Италия, Полша, Сърбия, Хърватия, Македония.