Към идеята да пиша спомени ме подтикна грижа за родовата памет на семейството. От собствен опит знам, че рано или късно идва момент, когато в човека се пробужда жажда за подробности от житието на предците. Познавам също така и усещането за липса - както стана в моя случай, - когато поради едни или други причини те не са запълнили тази празнина.

Именно с мисъл за моите деца и внуци се захванах да опиша интересни, поучителни или забавни епизоди от живота ми на фона на някои от важните събития от втората половина на ХХ век.

Стремях се моят разказ да бъде максимално правдив, но нямам претенция за безстрастна обективност. Начинът, по който съм видял и интерпретирал фактите и събитията, не може да не е повлиян от моя светоглед и лични предпочитания. Че то само пришълец от Марс би могъл да бъде абсолютно безпристрастен регистратор на земните ни работи - доколкото би успял да проумее смисъла и значението на ставащото!

Сега, не без колебания, пристъпвам към издаване на тези хроники. Струва ми се, че перипетиите на моя живот, впечатленията от допира с именити българи и чужденци, отзвукът от събития, на които съм бил свидетел, заслужават да ги предложа на вниманието на читателската публика. Нека читателят прецени дали задоволявам - както се надявам - неговия интерес, или въпреки добрите намерения неволно съм се поддал на суетност.

Авторът

----------------

Бойко Димитров е роден на 5 юни 1941 година в Плевен. Неговите родители - комунистически дейци - загиват в антифашистката борба. След 9.IX.1944 г. е осиновен от Георги Димитров. През 1963 г. завършва Института за международни отношения в Москва в един курс с Андрей Луканов и Петър Младенов, с които го свързват близки приятелски и колегиални отношения. Работил е като аташе в представителството на България към ООН в Ню Йорк, съветник в Комисията за икономическо и научно-техническо сътрудничество при Министерски съвет, научен сътрудник в Института за външна политика "Иван Башев" и главен редактор на списание "Международни отношения", заместник-завеждащ отдел "Външна политика и международни връзки" на ЦК на БКП, посланик в Куба. След 10 ноември 1989 г. е министър на външните работи и депутат във Великото народно събрание.
След 1991 г. се оттегля от обществено-политическа дейност. До излизане в пенсия /2008/ завежда международната дейност на социологическата агенция BBSS-Gallup International.