Първата световна война - "Голямата" - не свършва, както се смята, през ноември 1918 г. Защо? Защото чак до 1923 г. ред държави в Европа продължават да бъдат арена на насилия...
Тези насилия се вършат от паравоенни, или квазивоенни формации, които в едни случаи се противопоставят на конвенционалните армии, но в други случаи ги допълват, а понякога дори ги изместват. Разпадането на три империи, появата на зони на нестабилнот и безвластие, страхът в Европа от революции, униженията на изгубилите във войната, дори инерцията към насилничество у току-що прибралите се у дома след Голямата война... - всичко това води до оспорване на монопола на държавата върху насилието и организиране на паравоенни групи. Те се опират на различни идеи - национализъм, антиболшевизъм, антисемитизъм, обявяват се за морално обновление на нацията, оспорват новите политически системи...

Това е първата книга, която системно изследва тези феномени. Авторите са експерти от и по много европейски страни. Те търсят различията и подобията между нееднаквите лица на паравоенното насилие. Така не просто помагат да разберем влиянието на Първата световна война върху културата на живеенето ни, но и предлагат отговор на един важен въпрос: Как точно се случва по принцип трудният преход от война към мир?

Книгата е важна за всички, които се интересуват от историята на ХХ век, на Голямата война, на насилието и от генезиса на сегашния ни общ социален дом.