Ерудирана и достъпна, новаторската книга на генетика Стив Джоунс Библията като наука е остроумна и сериозна равносметка за възможностите и ограниченията на науката да ни каже какви сме.

Много хора отричат силата на вярата, още повече хора отричат силата на науката. В своя труд Стив Джоунс изследва общите им тайни – от произхода на живота и човечеството до секса, възрастта, смъртта и края на вселената. Дали всички сме произлезли от една-единствена двойка, дали реално са съществували Адам и Ева? Наистина ли Големият потоп в Библията е спомен от края на ледниковия период? Ще можем ли някога да се върнем към Матусал, имайки предвид, че във Великобритания продължителността на живота продължава да се увеличава с шест часа на ден?

Авторът се отдръпва от шумния дебат между вярващи и невярващи, за да покаже, че всъщност едни и същи въпроси ни тревожат и днес, както са ни тревожили и в библейските времена.

С чувствителност към религията и язвително остроумие генетикът Стив Джоунс предоставя майсторски научен поглед към библейските събития.
Нейчър

Брилянтно разказана... Изключително забавна и информативна... Една от най-добрите книги, които съм чел...
Байолъджист

Остроумна, изтънчена и ерудирана...
Индипендънт он Съндей

Библията като наука не е просто продължение на древен сблъсък между учения и вярващия: избраните от Джоунс събития отразяват широчината и важността на въпросите, зададени в Библията... Каквато и да е вашата собствена отправна точка, ще трябва да прочетете изложените в тази важна книга факти, за да прецените крайния резултат...
Браян Лавъл, „Таймс”

Стив Джоунс е майстор на безпристрастните кратки изречения, които осветляват биологичните реалности дори когато ви разсмиват...
Каспър Хендерсън, Съндей Телеграф

Ерудирана и достъпна, книгата на Стив Джоунс е остроумен и задълбочен разказ за способностите и ограниченията на науката да ни каже какви сме...
Ню Стейтсман

ОПИСАНИЕ НА КНИГАТА

Любимият генетик на Великобритания, Стив Джоунс, актуализира Библията от гледна точка на съвременната наука.

Стив Джоунс не е вярващ и в други свои книги ясно даде да се разбере каква е позицията му в дебата „религията срещу науката”. Но не са за него нападенията без задръжки и стремителни атаки срещу религията, предпочитани от Ричард Докинс и други като него. Подходът на Джоунс по-спокоен, понякога ироничен, но също толкова ефективен, а често дори и по-опустошителен. В тази книга той преразглежда Библията и интерпретира историите и посланията й в светлината на науката. По този начин представя на читателя впечатляващ порой от факти от широк спектър научни дисциплини, включително физика, химия, палеонтология, геология, антропология и най-вече собствената си специалност, генетика. Те се изливат от страниците в отлично представен елегантен разказ, който показва не само неговите научни способности и задълбочени изследвания, но и значителното му познаване на Библията, вероятно в резултат от семейната история.
Книгата анализира много важни библейски истории и други общи религиозни теми: Адам и потомството му; произхода на живота във Вселената и на Земята; ролята на секса, климата и хранителните ограничения; миграцията и наводненията; халюцинациите на светци и виденията; склонността на религиозните движения да се разпаднат и очернят помежду си; и много други. На всяка стъпка няма място за божествена намеса и това е ясно показано в превъзходната последна глава, по-специално заключителния й абзац, където призова човечеството най-накрая да се откаже от последната си голяма задръжка, „изкованите от ума окови” по Уилям Блейк на организираната религия с нейните съмнителни обещания за задгробен живот, и да поеме уверено напред към ново цяло общество, обединено от еднозначна логическа култура, която обхваща цялото човечество, т.е. науката. За мен това е необорима пледоария, изказана с голямо умение и ерудиция.

Критиките са много малко: генетиката е в основата на книгата и читателите, незапознати поне с някои от основните идеи на темата, може трудно да преглътнат подробните дискусии; въпреки че има отличен индекс, няма списък на „допълнителна литература”, за да се проверят някои от многобройните факти; а някои изречения можеха да бъдат по-добре структурирани, за да се избегнат очевидни неясноти.

Ню Стейтсман