Най-българският жанр е разказът. Казват го литературоведите – и български, и чужди. И вярно го казват, свръхвярно дори: който прочете разказите на Ганка Филиповска, ще се окъпе в българското, ще го залее то като водопад. Ще го залее и ще го пречисти. Защото това са разкази – кръщение, разкази – посвещение: посвещение за това как можеш все пак да се запънеш да останеш човек, когато около теб всичко и всеки те бута към другото, нечовешкото. Да си едновременно и българин, и човек – някои мислят това съчетание за невъзможно, Ганка Филиповска показва не само че то е възможно, Ганка Филиповска доказва, че то е необходимо. Толкова необходимо, колкото е необходимо всеки, който има душа за истинска литература, да прочете тия нейни разкази. Като светло слово да ги прочете, като свята вода да ги изпие...

Митко Новков

--------------

Ганка Филиповска, родена във Варна и завършила българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, е работила като стругар, учителка, коректор, редактор, собственик на модна къща, търговец на едро. Редактира произведения на съвременни български автори. Награждавана е за поезия в конкурса „Стихове за вечните неща“ и за проза в „Състояние на полет“ и „Елате ни вижте“. Автор е на сборника с разкази „Сонет 130“ („Жанет 45“, 2013 г.).