Германии

Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. Живее и работи като журналист и фотограф в София. Има многобройни публикации в периодичния литературен печат: „Granta“, „Литературен вестник“, „Съвременник“, „Страница“, „Факел“, „ЛИК“ и др. Издадени книги: „Снимки на деца“ (кратки прози, 2010), „Енсо“ (стихове, 2012, номинирана за наградата „Иван Николов“), „Фи“ (стихове, 2013). Член e на международната организация The Haiku Foundation. Носител е на първи награди от конкурсите за кратка проза на LiterNet & eRunsMagazine (2007), националния конкурс за хайку на свободна тема (2010) и международния конкурс Cherry blossom (2011). Три поредни години е в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Негови хайку са публикувани в изданията на американската хайку асоциация Frogpond, световния хайку клуб World Haiku Review, както и в Simply Haiku, Whirligig, Sketchbook, The Heron’s Nest, Мodern Haiku, Notes from the Gean, Lynx, Haiku Heute, Asahi Haikuist Network, The Mainichi Daily News и мн. др., част са от международни антологии и сборници.
Текстове на Владислав Христов са превеждани на английски, немски, френски, холандски, испански, италиански, японски, руски, хърватски, арабски, иврит, турски, чешки, полски и унгарски език. Организатор е на множество инициативи, свързани с популяризирането на хайку в България.

***
„Германии“ на Владислав Христов е забележително четиво. Този настръхнал монтаж от експресивни фрагменти разкрива един от най-тежките проблеми на днешното ни българско битие – емиграцията. В никои други подобни четива не ме е засягала така остро емигрантската тема, както в тази лапидарно изразена драма. Необикновената напрегнатост и наситеност на тази поезия, нейният размах и дълбочина поставят „Германии“ сред най-значителните творби на съвременната ни лирика.
Иван Теофилов

Стихосбирката „Германии“ прави според мен много повече от журналистиката или публицистиката по темата за емигрантството. Тя влиза директно и деликатно в разтерзаното сърце на съвременните млади българи, принудени да познаят себе си и света в екстремните и трудни условия на живота в чужбина. Тази книга показва, че съчетанието на актуална проблематика и висока поезия е не само възможно, но в случая отлично осъществено.
Силвия Чолева

Само след няколко прочетени стихотворения и започваш да виждаш света през очите на Владислав Христов. В този свят има повече светлина, затова забелязваш каквото иначе пропускаш, и си склонен да простиш в случаи, в които иначе си безпощаден. И докато изрича истини, без голяма надежда, но и без страх, че няма кой да го чуе, думите му не са обикновени. Те идват от дълбочини, от които само неподправеното поетическо чувство е способно да ги извади.
Палми Ранчев

***
още на третия ден
си купихме орхидея
носела щастие и любов
пръскайте я с вода
всяка сутрин
иначе умира
поясни продавачката
колежката й
само се усмихваше
така и не разбрах
какво премълча


***
когато бутам
количката с бельо
по коридорите на хотела
си мисля за сизиф
дали и той не е бутал
количка с бельо
на кого ли е постилал
прани чаршафи
за да легне в тях
с някоя чужда жена


***
след всеки смях
гълъбите на площада
излитат уплашени
слънцето едва пробива
през перата им
в тъмното
никой повече
не се усмихва

из „Германии“