Розалия де Кастро (1837-1885) е смятана за родоначалник на модерната галисийска литература. Тя има три основни стихосбирки, две от които писани на галисийски: Галисийски песни и Нови листа, и една на испански: На бреговете на Сар. Вдъхновени от народните песни, с които авторката е отраснала, Галисийски песни са публикувани за първи път на 17 май 1863 г., денят, който сто години по-късно ще бъде обявен за Ден на галисийската литература. В нейната поезия има по малко от целия свят и по много от Галисия. Има невести, които скърбят по своите любими, заминали аргати в чужбина; има несподелена любов, оплаквана и от девойки, и от ергени; има тъга по изоставения роден край и тъга по споделения, който се равнява на Божия благодат по своята фертилност. Без да е религиозна, тя е щедра на духовност, извлечена от Свещеното предание, от преданията на праотците. Без да е баладична и драматична, на места говори с гласа на Шекспир, а на места напомня българските класици Славейков и Багряна.