Деагентивността в българския език и нейното изразяване (в съпоставка със сръбския език)

Като основен участник в изразяваното събитие извършителят на действието винаги задава перспективата, от която това събитие се представя. Как тогава да представим дадено събитие от друга, алтернативна гледна точка?

Решение на този въпрос предлага деагентивността. В книгата се свързват в едно органично цяло, образуващо групата на деагентивните средства, такива езикови конструкции като пасива, безличния пасив, неопределеноличните конструкции, безличните конструкции с логически субект и др. Всички те представляват езикови явления, на които в науката или все още не се обръща достатъчно внимание, или в теоретичното им осветляване липсва единомислие.

Категорията деагентивност, определена като прагматико-семантична, получава в предлагания труд теоретична обосновка, базираща се и съответно демонстрирана върху богат езиков корпус от български и сръбски източници, анализиран в духа на когнитивните разбирания в езикознанието, с привличане на средства от областта на прагматиката, текстовата лингвистика, стилистиката.