П. К. Яворов - между стиха и куршума - кореспонденция

" Драги Яворов,
...Не повярвах на очите си, като го видях! Само разправяш, че зрението ти намалявало - да ни пишеш-, а си написал две големи страници! Но съдържанието на писмото, уви, не е много радостно. Че няма къде да се помолиш не е тъй голямо нещастие: и преди ти не си се молил, не е имало кому да се молиш, та си свикнал. Признавам, съгласен съм, че нямаш причина да бъдеш весел; признавам и това, че когато се върна от гроба ти намери озверен, настръхнал в злоба против теб оня същия свят, на който ти никакво зло не си сторил, а много приятни часове си доставил и ще доставиш. Но - ако това можеше да беде причина да се намрази свят и живот - то никой, който не е прекарал живота си да яде и пие, не би имал право да го обича....Ти си длъжен да живееш."

Д-р Кр. Кръстев.