Кръгът "Мисъл" - кореспонденция

" Като най-видни синове на своя народ, те бяха наследили всички негови качества - добри и зли. Ала злите обуздаваха и ги накараха и те да им служат. Радостта и скръбта еднакво деляха стъгда в техните отзивчиви сърца. Пенчо най-вече от другите изтръгна поука от скръбта и се издигна над нея. Яворов и се поддаде и се самоунищожи. Петко расна охолен, но болестта го сломи още непораснал до погледа си. Д-р Кръстев си отиде огорчен, както и Пенчо, и Яворов от обкръжаващата ги среда. Те сееха обич, ала плевелът на злобата я задушаваше."
Мара Белчева.