Някъде в Индия царувал цар Шахриар, прочут със своята жестокост. Всеки ден той довеждал в палата си нова жена и на следната утрин я убивал. Най-сетне в царството останала жива само една девойка - везирската дъщеря Шехеразада. Когато дошъл и нейният ред да загине, тя се явила при цар Шахриар и започнала да му разказва приказка. Но щом се зазорило, прекъснала приказката на най-увлекателното място. Обзет от любопитство, царят поискал да узнае какво е станало по-нататък. Шехеразада продължила приказката и като я свършила, започнала друга приказка и на разсъмване пак я прекъснала по средата. В продължение на хиляда и една нощ цар Шахриар чул много приказки, смилил се над Шехеразада и заживял щастливо с нея.
Светослав Минков

--------------
"Приказки от 1001 нощ" вечно ще огрява световния литературен небосклон. Тя е хлад в душите на изнурените пътници в арабската пустиня. Тя е и топлина за зъзнещите странници в безкрайната зимна нощ. Топлината сгрява срцето и озарява душата със сладостта на историите си, с красотата на думите си, с фино лелеяните нишки от букви, със славослова на прекрасната реч на Шехерезада, омаяла завинаги великия цар Шахриар. Създадени през вековете от хиляди знайни и незнайни разказвачи, приказките нежно галят ухото, прелъстяват сетивата и пленват разсъдъка ни. Интересни и омайващи, незабравими и романтични, удивителни и удивляващи, одухотворени и трогателни, неповторими и драгоценни, бляскави и магични, славни и безметежни, самородни и магнетични, сърдечни и земни, вълшебни и мъдри - това са те - чудните приказки от 1001 нощ, които вечно ще живеят в сърцата ни.
Светослав Илиев