Тъмносиньо, почти черно

Новелата " Тъмносиньо, почти черно" е претърпяла четири издания. В нея една анонимна жена разказва с накъсан, фрагментарен, задъхан и асоциативен език посредством непрестанни ретроспекции и скокове във времето за приятелите, любовта, семейството и живота си.
Живот, преминал сякаш насън, като лента с непознати действащи лица. Тя старее. Нощем е . Измъчва я самота, която не се корени в социални причини - тя има съпруг, деца, социален кръг от познати - а в дълбоко усещане за непотребност, суета, безсмислие, екзистенциална тревога.....
Героинята на новелата не просто предизвиква симпатията или съчувствието на читателя - тя успява да провокира у него нещо много по-силно - да му предаде ужаса, който изпитва.