За разлика от социалистическия реализъм, чийто творци бяха задължени да показват живота не какъвто е, а какъвто трябва да бъде, в новата си книга Васил Станилов се придържа към „някакъв“ фантастичен реализъм. Събитията в сюжета на „Евридика 2033“ са се състояли в миналото, но спомените за тях или са потънали в димната завеса на мистификациите, или са забравени. За това в търсенето на най-точното определение за този нов писателски похват, бихме могли да използваме и друго несъществуващо досега жанрово определение: ретрофантастика.

Разбира се, за да се постигнат желания ефект и търсеното въздействие, авторът е използвал силата на хиперболата. Поради тази причина художественият метод на Васил Станилов може да се нарече и хиперболен реализъм. Писателят доброволно си признава, че докато е писал "Евридика 2033" е бил максимално вдъхновен от максимата, която гласи: "Всеки народ, който не се интересува от своята история, е осъден да я преживее отново". В крайна сметка можем смело да кажем, че "Евридика 2033" е творба на антисоциалистическия реализъм, която има за идея да покаже какъв не би трябвало да бъде животът на българския ни народ.